Гаета, Централна Италия
Гаета е град в провинция Латина, в Лацио, Централна Италия. Разположен е на нос, простиращ се към залива Гаета, и се намира на 120 км от Рим и на 80 км от Неапол.
Градът е играл забележителна роля във военната история. Укрепленията му датират от римско време и в него има няколко следи от този период, включително мавзолея от I в. на римския генерал Луций Мунаций Планк на върха на Монте Орландо.
Укрепленията на Гаета са разширени и укрепени през XV в., по време на Неаполитанското кралство (по-късно Двете Сицилии). В днешно време Гаета е морско пристанище за риболов и добив на нефт, както и известен туристически курорт. НАТО поддържа военноморска база за операции в Гаета.
Основните забележителности включват:
- Масивният замък Арагонезе-Ангевина. Произходът му не е сигурен: най-вероятно е построен през VI в., в хода на готската война, или през VII в., за да защитава града от настъплението на лангобардите. Първите документи, в които се споменава, датират от епохата на Фридрих II Хохенщауфен, който го укрепва през 1233 г. Сегашната структура е съставена от две различни постройки: “Анжуйската”, в долния сектор, датираща от управлението на дома Анжуйски в Неаполитанското кралство, и “Арагонската”, в горната част, построена от император Карл V, заедно с другите укрепления, които превръщат Гаета в една от най-силните крепости в Южна Италия. В крилото “Анжевине” до 80-те години на ХХ в. се помещава военен затвор (тук са затворени германските военнопрестъпници Валтер Редер и Херберт Каплер). Сега то е собственост на община Гаета, която го използва за конференции и изложби. В купола на най-високата кула се намира Кралският параклис, построен от крал Фердинанд II от Двете Сицилии през 1849 г.
- Мавзолеят на Луций Мунаций Планк (22 г. пр. Хр.) е цилиндричен травертинов паметник на върха на Монте Орландо (168 м). Височината му е 13,20 м, а диаметърът – 29,50 м. Друг важен римски общественик – Луций Семпроний Атратин, командир на флота на Марк Антоний, има мавзолей, разположен в по-новия квартал Гаета: с подобен диаметър, но не е толкова добре запазен.
- Светилището на Св. Тринита, споменато още през XI в. и посещавано, наред с други, от Свети Франциск и Свети Филип Нери. Параклисът на разпятието е построен през 1434 г. върху скала, която е паднала от близките скали. От светилището може да се посети Грота дел Турко: това е пещера, която завършва директно в морето и в която вълните създават атмосферни светлинни ефекти.
- Светилище Сантисима Анунциата (Santissima Annunziata) – на това място през XIV в. са построени църква и прилежаща болница, които в началото на XVII в. са преустроени в бароков стил от Андреа Лазари. В нея се съхраняват творби на ренесансови художници, сред които А. Сабатини и Д. Ф. Крискуоло, както и на къснобарокови художници като Джордано, Конка и Бранди. В църквата има саркофаг в готически стил на Енрико Карачоло. Забележителна е и Златната капела или Грота – параклис в ренесансов стил, в който папа Пий IX е размишлявал, преди да издаде догмата за непорочното зачатие. Таванът е позлатен, а стените съдържат 19 платна (1531 г.) на Крискуоло. Главната олтарна картина е “Непорочната” от Пулцоне.
- Сан Джовани а Маре – Църквата първоначално е построена извън старите морски стени, от хипат Джовани IV през X век. Тя съчетава базиликалната форма с византийската. Простата фасада е с готически портал и купол, а вътрешността е с неф с два нефа. Вътрешната настилка е леко наклонена, за да позволи на водите да се оттекат в случай на морски наводнения.
- Катедралата “Асунта и Сант’Еразмо” е издигната върху по-древната църква “Санта Мария дел Парко” и е осветена от папа Паскал II през 1106 г.: тя има неф с шест нефа, разделени от колони с готически капители. През 1778 г. обаче два от нефите са затиснати, а готическите линии скрити. През XIII в. над капителите са добавени мавритански арки. През 1663 г. криптата е украсена в бароков стил. В интериора се съхранява знаме от битката при Лепанто, подарено от папа Пий V на дон Йоан Австрийски, който го използва като адмиралско знаме. Основната забележителност на църквата обаче е мраморният пасхален свещник, висок 3,50 м, от края на XIII в.: той е в романски стил, украсен с 48 релефа в 4 вертикални реда, разказващи истории от живота на Исус. Има и картини на Джачинто Бранди и Джовани Филипо Крискуоло. В катедралата се съхраняват мощите на свети Еразъм, пренесени от Формия; забележителната камбанария в арабско-нормандски стил датира от XII в. В основата му се намират плочи и части от колони от древни римски постройки.
- Катедралата има голяма камбанария, извисяваща се на 57 м, която се смята за най-хубавото произведение на изкуството в града. В основата ѝ има два мраморни лъва, а в цялата конструкция са използвани повторно в голяма степен древноримски архитектурни елементи. Горната част, осмоъгълна в план, с малки романски арки с майоликова украса, е завършена през 1279 г.
- Параклисът на Разпятието е любопитен: построен е върху огромна скална маса, която виси като клин между две съседни скални стени. Легендата разказва как по този начин скалата се е разцепила в момента на смъртта на Христос.
- Сан Франческо – според легендата църквата е построена от самия светец през 1222 г. Всъщност е построена от Фридрих II, в много изящен готическо-италиански стил, и съдържа картини и скулптури на много от най-известните неаполитански художници.
- Енорийската църква “Санта Лучия”, бившата “Света Мария в Пензулис”, някога е била кралски параклис и тук са се молили Маргарита от Дурацо и крал Ладислав. Първоначално е имала романски и сицилианско-арабски линии, но през 1456 г. е преустроена в ренесансов стил, а през 1648 г. е адаптирана в бароков. Отстрани има средновековен пронаос с антични фрагменти и фигури на животни.
- Средновековният квартал на Гаета сам по себе си представлява интерес. Той е разположен на стръмните склонове на планината Орландо и има характерни къщи от XI-XIII в.
