1. Тоскана
Тоскана е регион в Централна Италия с площ от около 23 000 кв. км и население от около 3,8 милиона души. Столицата на региона е Флоренция (Фирензе). Тоскана е известна със своите пейзажи, история, художествено наследство и културно влияние. Тя се смята за родно място на италианския Ренесанс и е била дом на много личности, оказали влияние върху историята на изкуството и науката, и в нея се намират известни музеи като Уфици и двореца Питти.
Тоскана е известна и с вината си, сред които Кианти, Вино Нобиле ди Монтепулчано, Морелино ди Скансано, Брунело ди Монталчино и бяла Вернача ди Сан Джиминяно. Със силно изразена езикова и културна идентичност, тя понякога се смята за “нация в нацията”. Тоскана е вторият най-популярен италиански регион за посещаващите Италия.
Основните туристически обекти са Флоренция, Пиза, Кастильоне дела Пеская, Гросето и Сиена. Град Кастильоне дела Пеская е най-посещаваната морска дестинация в региона, като морският туризъм представлява около 40 % от пристигащите туристи. Регионът Маремма, Сиена, Лука, регионът Кианти, Версилия и Вал д’Орча също са международно известни и особено популярни места сред туристите.
Седем тоскански населени места са обявени за обекти на световното културно наследство: историческият център на Флоренция (1982 г.); площадът на катедралата в Пиза (1987 г.); историческият център на Сан Джиминяно (1990 г.); историческият център на Сиена (1995 г.); историческият център на Пиенца (1996 г.); Вал д’Орча (2004 г.) и вилите и градините на Медичите (2013 г.).
В Тоскана има над 120 защитени природни резервата, което превръща Тоскана и столицата ѝ Флоренция в популярни туристически дестинации, които привличат милиони туристи всяка година. През 2018 г. град Флоренция е 51-ият най-посещаван град в света с над 5 милиона посещения.
2. Умбрия
Умбрия граничи с Тоскана на запад и на север, с Марке на изток и с Лацио на юг. Отчасти хълмист и планински, отчасти равнинен и плодороден поради долината на Тибър, релефът му включва част от централните Апенини, като най-високата точка в региона е Монте Веторе на границата с Марке – 2476 метра; най-ниската точка е Атиляно – 96 метра.
Това е единственият италиански регион, който няма нито брегова линия, нито обща граница с други държави. В рамките на Марке общината Città di Castello има ексклав с името Monte Ruperto. В рамките на Умбрия се намира селцето Коспая, което е било малка република от 1440 до 1826 г.. Умбрия се пресича от две долини – Умбрийската долина (“Valle Umbra”), простираща се от Перуджа до Сполето, и долината на Тибър (“Val Tiberina”), северно и западно от първата, от Città di Castello до границата с Лацио.
Река Тибър бележи приблизителната граница с Лацио, въпреки че изворът ѝ се намира точно над границата с Тоскана. Трите основни притока на Тибър текат на юг през Умбрия. Басейнът на Chiascio е сравнително ненаселен до Bastia Umbra. На около 10 км по-нататък той се влива в Тибър при Торджано.
Топино, разсичайки Апенините с проходи, по които минават Виа Фламиниа и последвалите я пътища, прави остър завой при Фолиньо и тече на северозапад в продължение на няколко километра, преди да се влее в Чиасио под Бетона. Третата река е Nera, която се влива в Тибър още по на юг, при Terni; долината ѝ се нарича Valnerina.
Горното течение на Нера прорязва оврази в планините, а долното, в басейна на Тибър, е създало широка заливната равнина. В древността равнината е била покрита от двойка плитки, преплитащи се езера – Lacus Clitorius и Lacus Umber.
Те са пресушавани от римляните в продължение на няколкостотин години. Земетресение през IV в. и политическият колапс на Римската империя водят до повторно запълване на басейна. Той е пресушен за втори път, почти хиляда години по-късно, в рамките на 500-годишен период: Монасите бенедиктинци започват процеса през XIII в., а отводняването е завършено от инженер от Фолиньо през XVIII в.
Източната част на региона, пресечена от множество разломи, често е била засегната от земетресения: последните са това от 1997 г. (засегнало Ночера Умбра, Гуалдо Тадино, Асизи и Фолиньо) и това от 2016 г. (засегнало Норча и Валерина). В литературата Умбрия е наричана Il cuore verde d’Italia или Зеленото сърце на Италия. Фразата е взета от стихотворение на Джозуе Кардучи, чийто сюжет е изворът на река Клитуно в Умбрия.
3. Марке
Марке е един от двадесетте региона на Италия. Името на региона произлиза от множественото число на marca, което първоначално се отнася до средновековния марш на Анкона и близките маршове на Камерино и Фермо.
Регионът е разположен в централната част на страната, като граничи с Емилия-Романя и република Сан Марино на север, Тоскана на запад, Умбрия на югозапад, Абруцо и Лацио на юг и Адриатическо море на изток. С изключение на речните долини и често много тясната крайбрежна ивица, земята е хълмиста.
Железопътна линия от Болоня до Бриндизи, построена през XIX в., минава покрай крайбрежието на цялата територия. Във вътрешността на страната планинският характер на региона дори и днес позволява сравнително малко пътувания на север и на юг, освен по криволичещи пътища през проходите. Урбино, един от големите градове в региона, е родното място на Рафаел, както и основен център на ренесансовата история.
4. Лацио
Лацио е един от 20-те административни региона на Италия. Разположен е в централната полуостровна част на страната и има 5 864 321 жители – което го прави втория по брой на населението регион в Италия (след Ломбардия и малко преди Кампания) – а БВП от над 197 млрд. евро годишно означава, че има втората по големина регионална икономика в страната.
Столицата на Лацио е Рим, който е и столицата и най-големият град на Италия. Лацио граничи на север с Тоскана, Умбрия и Марке, на изток с Абруцо и Молизе, на юг с Кампания, а на запад с Тиренско море.
Регионът е предимно равнинен, с малки планински райони в най-източните и южните области. Крайбрежието на Лацио е съставено предимно от пясъчни плажове, прекъснати от носовете Чирчео (541 m) и Гаета (171 m).
Понтийските острови, които са част от Лацио, се намират край южното крайбрежие на Лацио. Зад крайбрежната ивица, на север, се намира Лациалската Марема (продължение на Тосканската Марема), крайбрежна равнина, прекъсната при Чивитавекия от планината Толфа (616 м).
Централната част на региона е заета от Римската Кампания, обширна алувиална равнина, обграждаща град Рим, с площ от около 2100 кв.км. Южните райони се характеризират с равнината Агро Понтино, някога блатиста и маларична област, която е била рекултивирана през вековете.
Преапенините на Лациум, маркирани от долината на Тибър и Лири с притока Сако, включват отдясно на Тибър три групи планини с вулканичен произход: Волсини, Чимини и Сабатини, чиито най-големи бивши кратери са заети от езерата Болсена, Вико и Брачано.
На юг от Тибър други планински групи са част от Преапенините: Албанските хълмове, също с вулканичен произход, и варовиковите планини Лепини, Аузони и Аурунчи. Апенините на Лациум са продължение на Апенините на Абруцо: планините Реатини с Терминило (2213 м), планините Сабини, Пренестини, Симбруини и Ерничи, които продължават на изток от Лири в планините Майнарде. Най-високият връх е планината Горцано (2 458 м) на границата с Абруцо.
5. Абруцо
Абруцо или Абруци е регион в Южна Италия с площ от 10 763 кв. км (4 156 кв. мили) и население от 1,3 млн. души. Разделен е на четири провинции: Акуила, Терамо, Пескара и Киети. Западната ѝ граница се намира на 80 км източно от Рим.
Абруцо граничи с област Марке на север, Лацио на запад и югозапад, Молизе на югоизток и Адриатическо море на изток. В географско отношение Абруцо се разделя на планински район на запад, който включва Gran Sasso d’Italia, и крайбрежен район на изток с плажове на Адриатическо море.
По отношение на културата, езика, историята и икономиката си Абруцо се счита за регион на Южна Италия, въпреки че географски може да се счита и за централен. Италианската статистическа служба (ISTAT) също го смята за част от Южна Италия, отчасти поради историческата връзка на Абруцо с Кралство на двете Сицилии.
Абруцо е известен като “най-зеленият регион в Европа”, тъй като почти половината от територията му, най-голямата в Европа, е обособена като национални паркове и защитени природни резервати. Има три национални парка, един регионален парк и 38 защитени природни резервата.
Те осигуряват оцеляването на 75 % от живите видове в Европа, включително редки видове като скалния орел, абруцката (или абруцката) сърна, апенинския вълк и марсиканската кафява мечка. В Абруцо се намира и Калдероне, най-южният ледник в Европа.
Гостуващият през XIX в. италиански дипломат и журналист Примо Леви (1853-1917 г.) казва, че прилагателните “forte e gentile” (силен и добър) описват най-добре красотата на региона и характера на неговите жители. Оттогава “Forte e gentile” се е превърнало в девиз на региона и неговите жители.