Накратко: тази статия има за цел да ви въведение в римската митология, представи подбрана селекция от древноримски митове и легенди и обясни техния произход и значение.
Римската митология е сбор от древноримски митове и легенди, които са в основата на древноримската религия и вярвания.
Митовете и легендите на Рим познаваме от древни източници и автори, които са записали най-популярните истории за римските богове и герои.
Освен че са безценен източник на информация за римската история и вярвания, римските митове и легенди често са изключително забавни.
Днес ще разгледаме най-важните митове от Древен Рим и известните римски легенди, които надявам се ще ви харесат.
Но първо нека научим някои основни факти за римската митология, които ще ни дадат контекст, в който по-добре да разберем древногръцките митове.
Откъде познаваме римската митология?
Основните ни източници на информация за римската митология са древните римски писатели и авторите, които са писали за нея.
Най-значимите източници за римската митология, до които можем да имаме достъп днес, са:
- Ливий (Тит Ливий), който пише историческия шедьовър Ab Urbe Condita – разказ за произхода на Рим и следователно за легендите, свързани с него.
- Вергилий, автор на “Енеида” – епична поема за божествения произход на Рим.
- Овидий (Ovidius), който подробно описва римския календар и религиозни празници на древните риляни в книгата Fasti.
- Дьонис от Аликарнас, автор на “Римски древности” – история на Рим, в която подробно са описани основни събития, религията и вярванията.
Сходни ли са Митологията на Рим и Гръцката Митология?
Римската религиозна и културна традиция наследява много елементи от гръцката култура.
Много от най-важните римски богове произхождат от Гърция, а много от митовете, които римляните създават, произхождат също от там.
Въпреки това Рим също има свои собствени митове и легенди и тези оригинални римски митове са по-интересни защото чрез тях разбиреме какво е направило Рим уникален.
Произходът им често е много древен и се корени в културата на етруските, латините и италийците, които са населявали Централна Италия по времето на основаването на Рим.
Каква е Разлика между Митове и Легенди?
Митовете и легендите често се припокриват.
За тази статия за римската митология използвам и двете понятия и следвам стандартното разбиране за разликата между римски митове и римски легенди:
Римски митове са истории, които обясняват вярванията на даден народ за природния и човешкия свят, често включващи богове, полубогове и епични герои. По своята същност те са силно символични.
Римски легенди са разкази за миналото, често основани на исторически събития, а след това романтизирани и модифицирани, за да отговарят на образователните нужди и духовните ценности на определено време.
Най-известните Митове и Легенди на Древен Рим с Римски Произход
Моля, обърнете внимание, че не съм включила в този списък митове и легенди като тези за Касандра, Йо или Херкулес, както и много други, възприети от римляните, но не родени в самия Рим.
Митът за Янус
Янус е един от най-важните древноримски богове, обикновено представян като човек с две лица – едното гледащо напред, а другото – назад.
Легендата за него разказва, че Янус се родил като човек и управлявал древното население на Лациум, областта на Рим, като създал добри закони и правила.
Янус живеел на хълма Яникулум и един ден срещнал Сатурн, бога на земеделието.
Сатурн наскоро бил свален от Юпитер, затова Янус му предложил да управляват заедно.
Благодарен за тази постъпка, Сатурн донесъл Златна ера на региона и възнаградил Янус с дарбата да вижда и миналото, и бъдещето.
Това е основополагащ мит в римската митология и е уникален, тъй като ни разказва за бог, който е родом от Рим и има силна връзка със земята.
Митът за Еней, героичния родоначалник на Рим
Прегледът на най-важните римски митове трябва да включи споменаването на полубожествения родоначалник на Рим, Еней, чиито приключения са в основата на историята на града.
Научаваме за Еней от Вергилий, който му посвещава най-известния си шедьовър: “Енеида”.Еней е син на богинята Венера и Анхисес, простосмъртен от град Троя.
Когато гърците превзели Троя и разграбили града, Еней избягал от града и поел към морето, вземайки със себе си баща си, сина си Асканий и троянските Ларес и Пенат – деити, защитаващи семейството и държавата.
След дълги перипетии Еней се установил в Централна Италия и основал нов град, населен с троянци и закрилян от същите божества: Лавиний.
Както ще видим по-долу, Ромул и Рем са потомци на Еней, така че според римската митология Еней е прародител на римския народ и пряка връзка между Рим и самата Венера.
Интересен факт: В галерия “Боргезе” можете да видите статуя, посветена на това важно събитие в римската митология.
Митът за Ромул, Рем и Вълчицата
Друг важен древноримски мит, свързан с възникването на града, е този за Ромул, Рем и вълчицата.
Според легендата около първата половина на VIII в. пр. н. е. в Албалонга, град в Централна Италия, основан от Асканий, син на Еней, имало проблеми. Амулий убил брат си Нумитор, който управлявал това място и завзел властта. За да се предпази от отмъщение, Амулий убил и сина на Нумитор и принудил дъщеря му Рея Силвия да стане весталка – жрица на богинята Веста, заклела се в девственост.
Той искал да попречи на Рея Силвия да има деца, които един ден да поискат да си отмъстят.
Въпреки религиозната си роля обаче Рея Силвия забременяла от бог Марс и родила двама близнаци: Ромул, бъдещият основател на Рим, и Рем.
Амулий хвърля Рея Силвия в затвора и нарежда да убият близнаците, но вместо това един милостив слуга ги слага в кошница и ги пуска в река Тибър с надеждата някой да ги намери и отгледа.
Този някой се появил в лицето на вълчица, която хранела и защитавала близнаците, докато местният пастор Фаустул не ги намерил и осиновил.
Вълчицата, наричана още Капитолийската вълчица, и до днес е един от най-важните символи на Рим.
Легендата за основаването на Рим
Според легендата Рим има рожден ден: 21 април 753 г. пр. На този ден близнаците Ромул и Рем, синове на бог Марс и Рея Силвия, решили да основат нов град.
Те обаче не могли да се споразумеят за мястото, затова измислили следното: всеки от тях избирал място и чакал благоприятен сигнал от боговете, показващ божествено предпочитание към единия или другия.
Търсенето на благоприятни знаци е било типично за Древен Рим и е имало много форми, включително гледането към небето, за да се забележат ята птици – системата, която близнаците избрали.
Рем се разположил на Авентинския хълм и бързо видял ято от 6 птици.
Ромул се разполага на Палатинския хълм и бързо след брат си забелязва ято от 12 птици.
Двамата двама братя не могли да постигнат съгласие относно тълкуването на знака: Рем твърди, че е видял птиците пръв, а Ромул – че е видял по-голям брой.
Стигнали до разправа, която завършила със смъртта на Рем и оставила Ромул като единствен основател на новия град, който той нарекъл Рим.
Легендите за превземането на Сабините (Ratto delle Sabine)
Друга важна древноримска легенда, свързана с основаването на Рим, е тази за превземането на сабините.
Според легендата веднага след основаването си Рим страдал от липса на жени. За да решат този проблем, римляните се опитват да преговарят със сабините, италийски народ, живеещ в Северен Лацио, като се опитват да ги убедят да дадат на Рим жените си, за да може градът да се разрасне.
Сабинците отказали и римляните измислили коварен план – те поканили в града сабинците под претекст за религиозни игри, а след това заловили и задържали жените против волята им.
Започнала война и кралят на сабиняните Тит Таций нахлул в Рим с помощта на млада жена на име Тарпея и започнали тежки сражения.
За да предотвратят кръвопролитието, на помощ се притекли самите жени, които молели за прекратяване на военните действия.
Молбата подействала и се стигнало до компромис – жените щели да се преместят в Рим, но нямало да бъдат подлагани на насилие. Напротив, те ще се радват на граждански права и двете населения ще бъдат обединени в едно.
Легендата за Тарпеа
Легендата за Тарпея е част от легендата за превземането на Сабина. Тарпея била млада римлянка, дъщеря на Спурий Тарпей, пазач на Капитолийската скала.
Суетна и алчна, Тарпея се поддава на обещанията за богатство на Тит Таций и предава римляните, отваряйки градските порти за армията на сабините.
Постъпката ѝ не остава незабелязана: като наказание за предателството си тя е убита, като е хвърлена от Капитолийската скала, която и сега носи името Рупея Тарпея.
Важно е да знаете: в древни времена убиването на хора чрез хвърлянето им от Тарпейската скала е било обичаен начин за прилагане на смъртно наказание в Древен Рим.
Митът за смъртта на Ромул
В римската митология има легенда, свързана със смъртта на Ромул. Според римските митове, когато Ромул умрял, той се издигнал в небето и станал бог на име Квирин.
За това събитие е записано, че се е случило в близост до река Тибър, където сега се намира мавзолеят на Август.
Това не е случайно.
Август е искал да бъде възприеман като новия основател на Рим.
Поставянето на собствения му мавзолей на мястото, където е станало обожествяването на Ромул, е било ясен сигнал за връзката му с легендарния основател на Рим.
Митът за Егерия и Нума Помпилий
Според легендата римският цар Нума Помпилий бил благочестив човек, който обичал да се разхожда в горите около град Рим.
По време на тези една от тези разходки той срещнал нимфата Егерия, която живеела в този район, и двамата се влюбили.
По време на връзката им Егерия помогнала на Нума Помпилий да проведе реформи в Рим, включително да създаде римски календар, който да удовлетворява боговете.
Когато царят умряла от старост, Егерия плакала толкова много, че се превърнала в поток, от който и до днес се добива питейна вода.
Гората, в която жевеела Егерия и изворът съществуват до днес – можете да ги видите по пътя, който се нарича Appia Pignatelli.
Легенда за Хораций и Куриаций
Действието на легендата за Хораций и Куриаций се развива по време на те царството на Туло Остилио, третото от седемте деца на Рим (673-642 г. пр. Хр.).
По това време Рим е във война с град Алба и е решено, че един дуел ще определи изхода от тази война.
Трима римски братя, Хорациите, щели да се бият с трима братя от Алба, Куриациите.
В началото изглежда, че куриатите имат надмощие и убиват двама от римските си противници.
Третият брат Хораций обаче оцелява и убива тримата Куриати, с което печели победата за Рим.
Успехът му обаче предизвиква недоволството на сестра му.
Тъй като трябвало да се омъжи за един от братята Куриати, тя започнала да плаче, когато видяла мъртвото му тяло.
Не приемайки реакцията ѝ на това, което той възприема като важна победа на римския народ, той я убива.
Когато е изправен пред съда за убийство, е оправдан.
Най-важната археологическа останка, свързана с тази легенда, е гробницата на Хораций и Куриаций на IV миля от древния път Via Appia.
Най-известното, по-късно представяне на този римски мит е добре познатата картина на Жак-Луи Давид, която сега е изложена в Лувъра в Париж: Клетвата на Хораций.
Легенда за Хораций Кокъл
Хораций Коклес е легендарен римски герой от времето на Тарквиний Супербус и войната между Рим и етруските.
Древните източници разказват, че етруските, водени от крал Порсена, са били близо до навлизане в Рим и са разположили лагера си в далечния край на Сублическия мост (сега в центъра на Рим).
Един ден на моста се разразила кървава битка и за да спаси войниците си, Хораций им заповядал да се оттеглят и се изправил сам срещу етруската армия, която победил и така спечелил войната.
Това е първият от няколкото римски мита, свързани с цар Порсена, който е в центъра на няколко други истории от римската митология.
Легенда за Гай Муций Сцевола
Легендата за Гай Муций Сцевола е свързана с войната между Рим и етруските по времето на Тарквин Супербус.
Муций Сцевола е римски генерал, натоварен със задачата да проникне в етруския лагер и да убие етруския крал Порсена.
Въпреки че успява с първата част на плана си, Муций Сцевола убива не убива краля, а случаен човек и бива заловен.
Изправен пред краля, той признава грешката си и заявява, че ще се самонакаже като като постави дпсната си ръка върху нагорещено желяза.
Впечатлен от този жест, крал Порсена го освободил.
Докато благодарил за милостта, Сцевола казал на краля, че той е само първият от триста доблестни римски мъже, готови да го убият.
Ужасен от тази перспектива, митът разказва, че Порсена започнал мирни преговори с римляните и поставил край на войната.
Легенда за Клелия
Действието в легендата за Клелия също се развива по времето на етруската война, но в центъра ѝ е жена.
Като част от мирните преговори, споменати по-горе, римляните дали на Порсена девет момичета, които той държал като заложници в лагера си.
Момичетата се опитали да избягат и под ръководството на едно от тях, наречено Клелия, се хвърлят в Тибър, за да се опитат да достигнат Рим с плуване.
Етрусците ги виждат и ги връщат на Порсена, който разпитва Клелия. Тя признала, че идеята за бягството е била нейна, и заявила, че няма да се поколебае да опита отново.
Впечатлена от смелостта ѝ, Порсена ги пуснала и момичетата успели да се върнат при семействата си.
Легендата за Лукреция
Древната римска легенда за Лукреция е свързана с края на Римското царство и раждането на Римската република.
Според Ливий Лукреция е римска матрона, чиято красота привлича вниманието на Секст Тарквиний, син на седмия римски цар – Тарквиний Супербус.
Омъжена и незаинтересована от афера със Секст Тарквиний, Лукреция отхвърля ухажванията му, но той не приема отказа ѝ и я изнасилва против волята ѝ.
Лукреция разказва на съпруга си за насилието и в отчаянието си слага край на живота си.
За да отмъсти за това, съпругът ѝ Колатин и неговият приятел Юний Брут подтикват народна към революция, която сваля Таруквиниите и поставя началото на Римската република.
Колатин и Юний Брут са първите римски консули, висши магистрати на новооснованата Римска република.
Легендата за раждането на остров Тибър
Според древните източници краят на Тарквиний Супербус е в основата на един необикновен факт: раждането на остров Тибър!
Когато Колатин и Брут завзели властта, те изхвърлили в реката всички вещи на вече сваления цар, сред които и големи количества сено.
Балите сено били толкова много, че се натрупали в средата на река Тибър и се превърнали в остров, който донесъл просперитет на Рим като важен търговски път.
Легендата за Кориолан
Кориолан е герой в древноримски мит, станал известен след това заради Шекспир и произведението му “Кориолан”.
Според легендата Кориолан станал много непопулярен в Рим, когато казал на Сената да откаже храна на хората, освен ако не се откажат от магистратите си.
Обвинен в държавна измяна, той напуска града и намира убежище при Волсите, врагове на Рим, които се готвели да започнат война срещу града.
Преди началото на военните действия римляните изпращат при Кориолан посланици, за да се договорят. Един от тях е майката на Кориолан.
Когато Кориолан я видял, той тръгнал да я прегръща, но тя го спряла, като казала, че първо иска да разбере дали ще прегръща син или враг. Трогнат от думите ѝ, Кориолан решил да не води война.
Легендата за капитолийските гъски
Легендата за Капитолийските гъски датира от 390 г. пр. По това време град Рим е подложен на ужасен натиск поради нападението на Галите, които успяват да достигнат града и принуждават римляните да намерят убежище на върха на Капитолийския хълм – последното безопасно място в града.
Една нощ докато Галите се опитвали да превземат хълма, събудили гъските, които обитавали храма на Юнона. Шумът им събудил римляните и ги предупредил за опасността.
Малко след това римляните успяват първо да договорят примирие, а след това да победят Галите. Римският пълководец, свързан с тази победа, е Камил, който според мита казал – Non auro, sed ferro, recuperanda est patria, което означава: Не със злато, а с желязо (сила) ще си върнем земята.
Легендата за Ескулап на остров Тибър
Според древни източници през III в. пр. н. е. в Рим върлувала ужасна. Отчаяни, римляните изпратили кораб до гръцкия град Епидавър, свещен за бога Ескулап, покровител на медицината и здравето, представян като змия.
Докато провеждали ритуалите си, в кораба им влязла змия. Те изтълкували това като знак за благоволение от страна на бога и се върнали обратно в Рим.
Докато плавали по река Тибър, змията избягала от кораба и намерила убежище на остров Тибър. Римляните възприели това като знак, че мястото е свещено за Бога, и построили храм и болница.
За да запомнят събитието, те също така преустроили острова във формата на кораб – своеобразен дизайн, който можем да видим и днес.
Римският мит за кометата на Цезар (Sidus Julius)
Митът около появата на кометата на Цезар е много различен от другите и се ражда по-скоро като част от имперската пропаганда, отколкото от древноримската митология.
Въпреки това той е толкова важен мит за разбирането на римската психика, че заслужава място в този списък.
Според легендата, когато Юлий Цезар умира през 44 г. пр. н. е., на небето се появява комета. Римляните я интерпетирали като божествен знак, че Цезар е станал бог, и ѝ дали името “Sidus Julius” – Звездата на Юлий (Юлианска звезда).
Оттогава Юлий Цезар е почитан в храм, наречен Temple of Divus Julius (Храм на Юлий), който все още може да се види на Римския форум.
Най-известните митове и легенди в Древен Рим
Понякога е трудно да се каже какъв точно е смисълът на определени древните римски митове или легенди. По-долу ви представям кратък списъл на такива, за които историците са постигнали съгласие за значението им.
- Митът за Янус Бифронс – вплитане на историята на Рим в тази на Лациум, силна божествена връзка между местоположението на Рим и неговата мощ
- Митът за Еней, който бяга от Троя – божествен произход на Рим чрез Венера, майката на Еней
- Митът за Рея Силвия – божествен произход на Рим чрез Марс, бащата на близнаците
- Легенда за вълчицата – връзка с Рим и ужасът, който предхожда раждането на Ромул и Рем
- Легенда за Ромул, който основава Рим – божествено одобрение на основаването на града
- Легендата за превземането на Сабините – узаконява властта на Рим над съседното население
- Легендата за Тарпеа – поучителана история за предателството и лоялността
- Легендата за смъртта на Ромул – укрепва идеята за божествения произход на града и подкрепата на боговете за неговата власт.
- Легендата за Егерия и Нума Помпилио – връзка с територията и божествения произход на Рим
- Легендата за Хораций и Куриаций – значението на индивидуалната смелост в римската култура
- Хораций Кокъл – значението на индивидуалната смелост в римската култура
- Муций Сцевола – значението на индивидуалната смелост и лоялност в римската култура
- Легенда за Клелия – значението на индивидуалната смелост и лоялност в римската култура
- Легенда за Лукреция – значението на индивидуалната чистота и лоялност в римската култура
- Легенда за Кориолан – значението на лоялността в Древен Рим
- Легенди за остров Тибър – легендарни обяснения за раждането на значими географски обекти.
- Легенда за капитолийските гъски – защита от боговете на Рим
- Легенда за кометата на Цезар – значение на Юлий Цезар като основополагаща фигура за началото на имперските времена, божествена подкрепа от боговете за града.
Надявам се, че това кратко въведение в римската митология ви е харесало и сте намерили тези известни римски митове и легенди за толкова очарователни, колкото и аз.